Ренесансов човек

Фотограф : Steichen

Едуард Стейчин - мъжът, който промени фотографията завинаги, е художник по образование, бунтар по призвание и упорит перфекционист. Изследователите на творчеството му са категорични, че са рядкост фотографите, в чието портфолио могат да се открият гениални кадри от толкова различни посоки – танц, кино, музика, военна фотография, архитектура и природни пейзажи. Сравняват постиженията му в областта на фотографията с тези на Волфганг Амадеус Моцарт в музиката: създавал е прецеденти, провокирал е революционни промени и -  най-важното - оставил е гигантска следа, която уж на шега се нарича стейчиниране във фотографията.

Роден през 1879 г. в Люксембург, Едуард Стейчин емигрира със семейството си в САЩ през 1881 г. и започва да се занимава сериозно с фотография, когато е едва 16-годишен. Една от първите критики на портретите му, която се появява през 1900 г., е свързана с желанието му да променя обектите си. "Стейчин не се задоволява само с това как изглежда човека срещу него. Той отива много по-далеч - представя си как би могъл да изглежда." В търсене на самоличността на героите, които преминават през студиото му, Едуард Стейчин предприема интересно пътешествие в света на фотографията. Това го среща с Алфред Стиглиц, за чието списание Camera Work снима (впоследствие двамата отварят заедно галерия "291" в Ню Йорк), изправя го лице в лице със смъртта в документалния филм The Fighting Lady, за който получава голямата награда за режисура на Американската филмова академия, а през 1955 г. става първият директор на отдел фотография в Американския музей за модерно изкуство и дебютира като куратор на прочутата изложба Family of man.

Автор : Steichen Преглед на оригинала

Париж оставя ярка следа в живота на Едуард Стейчин, който посреща ХХ век във френската столица в опити да се установи там и да започне да печели пари като фотограф и художник. През 1907 г. Стейчин заснема две жени, сияещи в белите си красиви рокли, да се качват в автомобил и така, без да съзнава, кадрира реалността в един почти фешън декор. Не случайно четири години по-късно е ангажиран от френското списание Art Et Decoration да заснеме няколко от най-новите рокли на маестро Пол Поаре. Бързият успех в Париж го главозамайва, но един тежък и мъчителен развод го връща отново на земята. През 1922 г. 43-годишният Едуард Стейчин преживява криза и поставя под съмнение таланта и постиженията си. Спасението идва от Ню Йорк. Един от редакторите в списание Vanity Fair – Франк Крауниншийлд, чиято дъщеря и съпруга Стейчин снима в Париж, търси шеф на фотографския отдел на списанието. Предполагало се той да снима само портретите, но по-нататък Едуард Стейчин с охота се впуска и в модните фотосесии на легендарното издание на Conde Nast. От този период е и прочутият кадър на холивудската звезда Глория Суонсън, която пронизва със сините си очи през черен воал, незабравимите кадри на Гари Купър, Рудолф Валентино, Грета Гарбо, Игор Стравински, Джордж Гершуин, Фред Астер, Уинстън Чърчил и Марта Греъм. Десетгодишният му период във Vanity Fair приключва неусетно, защото Едуард Стейчин открива своята нова страст – градинарството. Отглежда любимите си цветя – делфиниумите с такава любов и прецизност, с каквато кадрира великолепните си кадри. Градинарският му период е прекъснат от новината за включването на САЩ във Втората световна война, Стейчин се връща на бойната линия и никога повече във фотостудиото си. Въпреки че прави снимки броени дни преди смъртта си, на 25 март 1973 г., 94-годишният Едуард Стейчин не възприема себе си като фотограф революционер, както го нарича последователят му Ричард Аведън.